Заваряването на терен, независимо дали става дума за строителна площадка, ферма или авариен ремонт, изисква генератор, който издържа специфичното натоварване на заваръчния апарат. Инверторният електрожен от 200 A изтегля 4–5 kW при самото заваряване и допълнителни 7–10 kW в момента на запалване на дъгата, така че машина, оразмерена по номиналната мощност на апарата, спира от претоварване при всяка нова дъга. Оплакването „генераторът спира при заваряване" е стандартно, а решението почти винаги е в оразмеряването.
Колко kW генератор за кой електрожен
Правилото е кратко: номиналната мощност на генератора трябва да бъде поне двойно по-висока от максималната мощност на електрожена. Този резерв покрива запалването на дъгата, при което консумацията скача два-три пъти за половин до една секунда.
|
Електрожен
|
Консумация при заваряване
|
Пикова при запалване
|
Минимален генератор
|
|
MMA 160 A, домашен
|
3–4 kW
|
6–8 kW
|
6–7 kW
|
|
MMA 200 A, универсален
|
4–5 kW
|
8–10 kW
|
8–10 kW
|
|
MMA 250 A, професионален
|
5–7 kW
|
10–14 kW
|
10–12 kW
|
|
MIG/MAG 200 A, телоподаващ
|
5–6 kW
|
10–12 kW
|
10–12 kW
|
|
TIG 200 A, аргонов
|
4–5 kW
|
8–10 kW
|
8–10 kW
|
Телоподаващите апарати консумират повече от електрожените при еднакъв ампераж заради подаващия механизъм и газовия вентил, докато аргоновите апарати се движат близо до стойностите на обикновените електрожени.
Генератор с отделен апарат или заваръчен генератор
Заваряването на терен се решава по два начина, всеки от които има своята логика.
Обикновен генератор плюс отделен инверторен електрожен е по-гъвкавата комбинация, тъй като генераторът захранва и ъглошлайф, бормашина и осветление, а електроженът се сваля и работи самостоятелно при наличие на мрежа. Повечето ремонтни бригади избират именно този вариант, а бензинов генератор от 8–10 kW покрива около 90% от нуждите при апарат до 200 A.
Заваръчният генератор обединява двигател, алтернатор и постояннотоков заваръчен изход в един корпус. Предимствата са компактността и липсата на въпроси около оразмеряването, тъй като вграденият електрожен е съобразен с мощността на машината. Недостатъците са по-високата цена, по-голямото тегло и обстоятелството, че повреда в единия компонент изважда от строя цялата машина. Решението е подходящо за монтажни бригади, които заваряват ежедневно на различни обекти.
Инверторен или конвенционален генератор за заваряване
Инверторните електрожени, каквито са практически всички съвременни апарати, работят безпроблемно и с конвенционален генератор с AVR. Чистата синусоида не е задължителна за заваряване, тъй като електроженът и без това преобразува входния ток вътрешно.
Конвенционалният генератор от 8–10 kW с AVR остава стандартният избор за терен, защото е по-евтин, по-мощен и по-издръжлив при продължително натоварване от инверторна машина в същия клас. Инверторният генератор има смисъл единствено когато едновременно захранвате и чувствителна електроника, например лаптоп с проектна документация или измервателни уреди.
Четири грешки при заваряване от генератор
Първа грешка – прекалено малък генератор. Машина от 5 kW за електрожен от 200 A изглежда достатъчна на хартия, защото 4,5 kW са под 5 kW, но при запалване на дъгата консумацията скача до 8–10 kW за секунда и генераторът спира. Оразмерявайте по пиковата, а не по номиналната консумация.
Втора грешка – едновременна работа на ъглошлайф и електрожен. Ъглошлайф с диск 230 мм тегли 2–2,5 kW с пусков ток до 5 kW, така че съвместната работа с електрожена надхвърля възможностите на почти всяка машина под 12 kW. Включвайте ъглошлайфа в паузите между заварките, което на практика съвпада с реалния ход на работата.
Трета грешка – дълги или тънки удължители. Удължител от 50 метра с кабел 1,5 мм² при натоварване 4 kW губи 10–15% от напрежението, при което електроженът получава 195–200 V вместо 230 V и дъгата става нестабилна, тоест залепва, прекъсва и оставя порест шев. За работа на терен ползвайте кабел минимум 2,5 мм², а при разстояние над 30 метра – 4 мм².
Четвърта грешка – стар трансформаторен електрожен. Трансформаторните апарати с тегло 20–40 кг и без електроника имат фактор на мощността около 0,5–0,6 и консумират значително повече реактивна мощност от инверторните, при които стойността е 0,9–0,95. Генератор от 8 kW, напълно достатъчен за инверторен апарат от 200 A, може да не стигне за трансформаторен със същия ампераж, така че при такава машина добавете 30–40% към оразмеряването.
Често задавани въпроси
Мога ли да заварявам от генератор от 5 kW?
Да, но само с малък електрожен до 160 A и електроди до 2,5 мм. За апарат от 200 A с електроди 3,2 мм машината е недостатъчна, тоест ще стартира, но ще спира при всяко запалване на дъгата.
Специален ли е заваръчният генератор?
Заваръчните генератори обединяват машина и електрожен в един корпус с постояннотоков изход за директно заваряване без отделен апарат. Те струват повече, но са удобни за монтажни бригади, докато за повечето потребители обикновен бензинов генератор от 8–10 kW с отделен инверторен електрожен остава по-гъвкавата комбинация.
Нужен ли е трифазен генератор за трифазен заваръчен апарат?
Само ако апаратът изрично изисква захранване на 400 V, което обикновено важи за промишлените телоподаващи машини над 300 A. Повечето инверторни електрожени до 250 A работят на 230 V, така че монофазният генератор е напълно достатъчен.
Каква е разликата при заваряване от генератор и от мрежата?
При мрежата напрежението е стабилно, а капацитетът практически неограничен, тоест електроженът получава точно каквото му е необходимо. При генератор мощността е ограничена и напрежението може да пада под натоварване, което понякога прави дъгата по-нестабилна, особено при машина без AVR или с недостатъчна мощност. С правилно оразмерен генератор с AVR разликата в качеството на заварката е минимална.
Mashini.bg – генератори и заваръчна техника
Пълната гама машини е в генератори и агрегати за ток. Инверторни електрожени за работа на терен се намират в инверторни електрожени. За консултация: 0878 68 38 38.