Какъв генератор е нужен за заваряване на терен

Какъв генератор е нужен за заваряване на терен

Заваряването на терен, независимо дали става дума за строителна площадка, ферма или авариен ремонт, изисква генератор, който издържа специфичното натоварване на заваръчния апарат. Инверторният електрожен от 200 A изтегля 4–5 kW при самото заваряване и допълнителни 7–10 kW в момента на запалване на дъгата, така че машина, оразмерена по номиналната мощност на апарата, спира от претоварване при всяка нова дъга. Оплакването „генераторът спира при заваряване" е стандартно, а решението почти винаги е в оразмеряването.

Колко kW генератор за кой електрожен

Правилото е кратко: номиналната мощност на генератора трябва да бъде поне двойно по-висока от максималната мощност на електрожена. Този резерв покрива запалването на дъгата, при което консумацията скача два-три пъти за половин до една секунда.

 

Електрожен

Консумация при заваряване

Пикова при запалване

Минимален генератор

MMA 160 A, домашен

3–4 kW

6–8 kW

6–7 kW

MMA 200 A, универсален

4–5 kW

8–10 kW

8–10 kW

MMA 250 A, професионален

5–7 kW

10–14 kW

10–12 kW

MIG/MAG 200 A, телоподаващ

5–6 kW

10–12 kW

10–12 kW

TIG 200 A, аргонов

4–5 kW

8–10 kW

8–10 kW

 

Телоподаващите апарати консумират повече от електрожените при еднакъв ампераж заради подаващия механизъм и газовия вентил, докато аргоновите апарати се движат близо до стойностите на обикновените електрожени.

Генератор с отделен апарат или заваръчен генератор

Заваряването на терен се решава по два начина, всеки от които има своята логика.

 

Обикновен генератор плюс отделен инверторен електрожен е по-гъвкавата комбинация, тъй като генераторът захранва и ъглошлайф, бормашина и осветление, а електроженът се сваля и работи самостоятелно при наличие на мрежа. Повечето ремонтни бригади избират именно този вариант, а бензинов генератор от 8–10 kW покрива около 90% от нуждите при апарат до 200 A.

 

Заваръчният генератор обединява двигател, алтернатор и постояннотоков заваръчен изход в един корпус. Предимствата са компактността и липсата на въпроси около оразмеряването, тъй като вграденият електрожен е съобразен с мощността на машината. Недостатъците са по-високата цена, по-голямото тегло и обстоятелството, че повреда в единия компонент изважда от строя цялата машина. Решението е подходящо за монтажни бригади, които заваряват ежедневно на различни обекти.

Инверторен или конвенционален генератор за заваряване

Инверторните електрожени, каквито са практически всички съвременни апарати, работят безпроблемно и с конвенционален генератор с AVR. Чистата синусоида не е задължителна за заваряване, тъй като електроженът и без това преобразува входния ток вътрешно.

 

Конвенционалният генератор от 8–10 kW с AVR остава стандартният избор за терен, защото е по-евтин, по-мощен и по-издръжлив при продължително натоварване от инверторна машина в същия клас. Инверторният генератор има смисъл единствено когато едновременно захранвате и чувствителна електроника, например лаптоп с проектна документация или измервателни уреди.

Четири грешки при заваряване от генератор

Първа грешка – прекалено малък генератор. Машина от 5 kW за електрожен от 200 A изглежда достатъчна на хартия, защото 4,5 kW са под 5 kW, но при запалване на дъгата консумацията скача до 8–10 kW за секунда и генераторът спира. Оразмерявайте по пиковата, а не по номиналната консумация.

 

Втора грешка – едновременна работа на ъглошлайф и електрожен. Ъглошлайф с диск 230 мм тегли 2–2,5 kW с пусков ток до 5 kW, така че съвместната работа с електрожена надхвърля възможностите на почти всяка машина под 12 kW. Включвайте ъглошлайфа в паузите между заварките, което на практика съвпада с реалния ход на работата.

 

Трета грешка – дълги или тънки удължители. Удължител от 50 метра с кабел 1,5 мм² при натоварване 4 kW губи 10–15% от напрежението, при което електроженът получава 195–200 V вместо 230 V и дъгата става нестабилна, тоест залепва, прекъсва и оставя порест шев. За работа на терен ползвайте кабел минимум 2,5 мм², а при разстояние над 30 метра – 4 мм².

 

Четвърта грешка – стар трансформаторен електрожен. Трансформаторните апарати с тегло 20–40 кг и без електроника имат фактор на мощността около 0,5–0,6 и консумират значително повече реактивна мощност от инверторните, при които стойността е 0,9–0,95. Генератор от 8 kW, напълно достатъчен за инверторен апарат от 200 A, може да не стигне за трансформаторен със същия ампераж, така че при такава машина добавете 30–40% към оразмеряването.

Често задавани въпроси

Мога ли да заварявам от генератор от 5 kW?

Да, но само с малък електрожен до 160 A и електроди до 2,5 мм. За апарат от 200 A с електроди 3,2 мм машината е недостатъчна, тоест ще стартира, но ще спира при всяко запалване на дъгата.

Специален ли е заваръчният генератор?

Заваръчните генератори обединяват машина и електрожен в един корпус с постояннотоков изход за директно заваряване без отделен апарат. Те струват повече, но са удобни за монтажни бригади, докато за повечето потребители обикновен бензинов генератор от 8–10 kW с отделен инверторен електрожен остава по-гъвкавата комбинация.

Нужен ли е трифазен генератор за трифазен заваръчен апарат?

Само ако апаратът изрично изисква захранване на 400 V, което обикновено важи за промишлените телоподаващи машини над 300 A. Повечето инверторни електрожени до 250 A работят на 230 V, така че монофазният генератор е напълно достатъчен.

Каква е разликата при заваряване от генератор и от мрежата?

При мрежата напрежението е стабилно, а капацитетът практически неограничен, тоест електроженът получава точно каквото му е необходимо. При генератор мощността е ограничена и напрежението може да пада под натоварване, което понякога прави дъгата по-нестабилна, особено при машина без AVR или с недостатъчна мощност. С правилно оразмерен генератор с AVR разликата в качеството на заварката е минимална.

Mashini.bg – генератори и заваръчна техника

Пълната гама машини е в генератори и агрегати за ток. Инверторни електрожени за работа на терен се намират в инверторни електрожени. За консултация: 0878 68 38 38.

 

Последни публикации